Значение слова светлина

Примеры употребления слова светлина в литературе.

Диагностичният апарат беше настроен и включен, на масата красиво бяха подредени блюда със сладкиши, осветлението бе регулирано така, че да имитира местната дневна светлина.

Когато Максим отвори очи, той видя през ослепителната светлина сивия бункер, широкия пробив в телената мрежа и някакви хора, много мънички и самотни в огромното празно пространство около кулата.

На слабата светлина изглеждаше тъмен, почти черен - нереална разкривена фигура без лице, колеблива, без ясни очертания и точно такъв колеблив, неясен отблясък лежеше на гърдите и на рамото му.

В мъждивата светлина видях на пода възглавницата и парцалаците, паднали от закачалката.

Тя наистина не можеше да разговаря, но си беше изработила рефлекси: зелена светлина - банан, червена светлина - електрически ток.

Синкавата светлина бавно помръкна, стана тъмно, по прозореца отново затрополи дъждът.

Много отдавна всичките тези архаични вехтории трябваше да се изхвърлят, да се пробият прозорци в стените и да се създадат отвори за слънчевата светлина, но всичко беше заприходено, инвентаризирано и лично Модест Матвеевич беше забранил да се разхищава.

Ревът се усилваше и когато аз, вкопчен за веригите на камиона, с мъка се изправих на крака, видях как страшно като гигантска чаша под мъртвешката лунна светлина краищата на хоризонта пълзят и се завиват навътре.

Кореспондентите, получили апаратурата си и видели всичко в нова светлина, внимателно слушаха Вибегало, който отново вдигна демагогска патардия за неограничените и разнообразни потребности.

Може би бях загубил съзнание за известно време, защото дълго нищо не чувах и не съобразявах, само пулех очи към озарената със зеленикава светлина повърхност на оголения нервен вал пред лицето ми.

Представях си бъдещето в най-черна светлина - тихи санаториуми, медицински прегледи, процедури, внимателни въпроси на психолози и цели морета от съчувствие и жалост, съкрушителни вълни от съчувствие и жалост, които се стоварват върху ми от всички страни.

Над черния океан безшумно се развяват гигантски платна от дъгоцветна светлина, събират се и се разгръщат, трептят и потръпват, като че ли има вятър, преливат в бяло, зелено, розово и изведнъж мигновено гаснат, като оставят в очите смътни цветни петна, а след това отново възникват и тогава изчезват звездите, изчезва здрачът и всичко наоколо се обагря в неестествени, но кристално чисти цветове - мъглата над блатото става червено-синя, айсбергът в далечината блещука като голяма кехлибарена отломка, а по плажа стремително се носят зеленикави сенки.

Аз си представих огромни пещери, изпълнени с тайнствена виолетова светлина, мрачни разклонения, в които се е притаила смъртна опасност, и малкото момченце, което се прокрадва покрай лепкавата стена, готово всеки момент да изчезне, да се разтвори в измамното сияние, като остави на врага своята нетрайна, разтопяваща се сянка.

Пистата ярко блестеше, облакът пара над блатото сега изглеждаше тежък и неподвижен, а върхът му, през който се промъкваше слънчевата светлина, бе станал пронизващо виолетов.

Може би с трептенето на ситни вълнички по водата при слънчева светлина, само че вълничките са еднообразни и хаотични, еднообразни в своята хаотичност, а тук през фойерверка на движенията прозираше някакъв определен ритъм, някакъв осмислен ред, това не беше болезнено конвулсивно треперене, агония, паника.

Источник: библиотека Максима Мошкова