Значение слова няма

Примеры употребления слова няма в литературе.

Откривай нова планета, наричай я със собственото си име, определяй физически характеристики, сражавай се с чудовища, стига да се намират, влизай в контакт, стига да има с кого, робинзонствувай, ако няма никой.

Появила се е една голяма маймуна, видяла, че ме няма вътре, влязла, вдигнала палубата - аз самият не знам как се прави това, но тя съобразила, била е такава една съобразителна маймуна, шестопръста - вдигнала, значи палубата.

Те могат да ме търсят безкрайно: корабът го няма, невъзможно е да ме намерят.

А докато не разберат какво е станало, докато не се убедят окончателно, докато не са напълно сигурни, на мама нищо няма да съобщят.

Направи си вътрешна проверка, убеди се, че няма следа от паника, и започна да размишлява.

Максим изведнъж си помисли, че този край е толкова запуснат и див, че хора може да няма наоколо и ще се наложи да се добира до тях няколко денонощия.

Но Максим чувствуваше, че тук наоколо има много живо месо, от глад няма да умреш, че това едва ли ще е вкусно, но пък ловът ще е интересен.

Елени тук може да няма, но без съмнение местният дивеч става за ядене - малко да се разсееш и мушиците започват яростно да те ядат, а както е известно, този, който на друга планета става за ядене, няма да умре от глад.

Максим чувствуваше как скръбта, извираща от това лице, залива къщата, гората, цялата планета, целия околен свят - и всичко стана сиво, унило и плачевно: всичко вече е било, много пъти е било едно и също и няма никакво спасение от тази сива, унила, плачевна скука.

Веднага ставаше ясно, че нито за висшата ценност на човешкия живот, нито за Декларацията за правата на човека, нито за другите великолепни изобретения на висшия хуманизъм, пък и за самия хуманизъм този човек никога не е чувал, а и да му разкажеш за тях, няма да повярва.

Бъди здрав, Варибобу, стара мастилнице, повече няма да се видим с теб.

О, как блестят копчетата и нашивките по неговия протрит заслужил мундир, за него няма нищо освен службата, нищо!

Късно вечерта Максим почувствува, че този град му е дошъл до гуша, че няма желание нищо повече да вижда и му се иска поне да хапне нещо.

Приличаше на гигантски часовников механизъм, в който няма повтарящи се детайли, но всичко се движи, върти, съединява и разединява в единен вечен ритъм, чиято промяна би означавала само едно - неизправност, авария, спиране.

Той не може да избяга далеч, просто няма да му позволят, прекалено се хвърля в очи.

Источник: библиотека Максима Мошкова